Свиренето по слух е търсене и върви много по-бързо, ако търсите в определен ред. Първо намерете тоналността, после басовата нота под всяка смяна на акорда, после мелодията отгоре. Повечето популярни песни са изградени от три или четири акорда, така че щом имате басовата линия, обикновено вече сте намерили песента. Догадките никога не изчезват напълно, но започвате да се досещате несравнимо по-добре.
Започнете от баса, не от мелодията
Почти всички го правят обратно. Тананикате мелодията, търсите я нота по нота и накрая получавате тънка версия от единични ноти, която никога не звучи като записа.
Обърнете го. Вместо това се вслушайте в най-ниската нота в микса, тази, на която стои басистът, и я намерете на клавиатурата. Тази нота почти винаги е основният тон на акорда, така че намирането ѝ ви дава целия акорд, а не една негова нота. Направете го за всяка смяна и след няколко минути имате скелета на песента.
Опитайте три акорда, преди всичко останало
Вземете нотата, за която сте решили, че е тоналността. Преброете нагоре до четвъртата и петата нота на тази гама. Тези три акорда, изградени върху първата, четвъртата и петата нота, ще ви преведат през изумително много песни. В тоналността C това са C, F и G.
Приемете това за отправна точка, а не за пряк път за начинаещи, защото точно така е изграден репертоарът. Книгата на Dominic Pedler The Songwriting Secrets of The Beatles нарича това трика с трите акорда и посвещава цяла глава на това колко голяма част от попа и блуса така и не излиза от тези три акорда, дори в ръцете на автори, които биха могли да отидат навсякъде. Направете ги първите си три догадки и ще познавате по-често, отколкото не.
Научете се да чувате кой акорд иска да дойде след това
Това е умението, което разделя бавните от бързите свирещи по слух. Във всяка тоналност един акорд се накланя чуто към дома. Изсвирете G в тоналността C и усещате как дърпа към C, като недовършено изречение. Това е доминантата, а Pedler посвещава началната си глава на това защо привличането е толкова силно: нотата на един полутон под тониката се издига в нея, интервалът вътре в акорда се стяга и басът пада с квинта, всичко наведнъж. Не ви трябва тази теория, за да я използвате. Трябва ви само да забележите накланянето, защото то ви казва какво предстои, преди да сте го изсвирили.
Заслужава си да познавате и по-мекия вариант. Акорд, който се усеща като нежно завръщане към дома, по-скоро като „амин“, отколкото като точка, обикновено е четвъртият акорд, който се разрешава в първия. Щом можете да различите твърдото кацане от мекото, можете да предвидите повечето завършеци.
Когато акордът звучи едновременно грешно и правилно
Рано или късно една песен подхвърля акорд, който не е в тоналността, и точно тук хората решават, че нямат слух. Този акорд е познат ход и си има име.
Pedler описва най-честите от тях, а три покриват повечето от онова, което ще срещнете. Минорен акорд там, където сте очаквали мажорен, обикновено четвъртият, е зает от едноименния минор, тоналността със същия основен тон, и точно затова песните стават носталгични за един такт. Акорд, който се държи като доминанта, но ви оставя върху минорен акорд вместо у дома, е нарочната изненада, прекъснатата каденца. А ако постоянно чувате акорд, изграден върху понижената седма степен, без никакъв водещ тон наоколо, песента е модална, а не сменя тоналност. Опитайте тези три, преди да заключите, че песента прави нещо екзотично.
